| ❤ | вторник, 14 юли 1998 г. (Рой Зет и Брус Дикинсън, Уилям Блейк) |
| [Увертюра] |
| Отмивай чернотата |
| С дъжда сребърен[1] |
| Не я изливай, не я изливай[2] |
| Отмивай чернотата |
| С дъжда сребърен |
| Не я изливай, недей я скривай |
| [Куплет 1] |
| Сернисто и изгарящо |
| Изплюване на слънцето |
| Началото на сътворение |
| На тялото от злато[3] |
| Към запада в прозорец |
| И пламтящата звезда отгоре |
| В Телец сложихме началото[4] |
| И стълбата се сложи като цяло |
| [Припев 1] |
| Недей и мен не укорявай за греховете си |
| Че слънцето ме изгори до черно |
| Твоите животи празни |
| Този свят който обитаваме |
| Хвърлям го назад |
| [Куплет 2] |
| Дракон с четири глави |
| Че четирите степени на огъня[5] |
| Пречистват нездравото |
| Отнасят разтвора още по-нагоре |
| Донасят ми всички елементи |
| Разнасят ги около главата ми |
| Донасят ми на безумците телата[6] |
| За да ги разчупя всички като хляб |
| [Припев 2] |
| Недей и мен не укорявай за греховете си |
| Че слънцето ме изгори до черно |
| Животите ти празни |
| Този свят който обитаваме |
| Мятам го назад |
| [Инструментално прекъсване] |
| [Соло на китара – Рой Зет] |
| [Припев 1] |
| Недей и мен не укорявай за греховете си |
| Че слънцето ме изгори до черно |
| Животите ти празни |
| Този свят който обитаваме |
| Хвърлям го назад |
| [Припев 3] |
| Недей и мен не укорявай за игрите си |
| Че игрите ти са смърт |
| Моят свят е светлина |
| Ангелите запълват ми очите |
| С всяка глътка на дъха |
| [Заключение] |
| Ето така лежим |
| Лежим в един и същи гроб |
| В деня на своята химична сватба[7] |
| Ето така лежим |
| Лежим в един и същи гроб |
| В деня на своята химична сватба |
| Ето така лежим |
| Лежим в един и същи гроб |
| В деня на своята химична сватба |
| [Скрит речитатив от Уилям Блейк] |
| И целият този Растителен Свят се появи върху левия ми Крак |
| Като светъл сандал, безсмъртно създаден от скъпоценни камъни и злато: |
| Наведох се, та го завързах, за да продължа през Вечността.[8] |
БЕЛЕЖКИ:
[1] Описва се изковаването на Философския камък. Алхимиците вярват, че той се получава от олово с използване „живо сребро“, т.е. живак.
[2] Напрегнат момент, когато превръщането може да се получи, но обикновено не се получава.
[3] В алхимията слънцето обозначава златото. Алхимиците са преследвани като еретици и е трябвало да работят скришно и да пазят всичко в тайна, доколкото е възможно. Откъсът описва началото на изковаването на Философския камък, който може да даде вечен живот или да превърне всичко в злато.
[4] Западът символизира смъртта и слънцето се споменава за пореден път, като информацията за камъка е малко тайнствена. Телец представлява друг алхимичен процес, който би могъл да се използва за получаване на камъка.
[5] „Четирите“ елемента на Запада са огън, вода, земя, вятър.
[6] Друго възможно тълкувание на безумството тук, е че то се поражда от това, че алхимикът отдава живота си на нещо, от което обаче никога не получава нищо.
[7] Понятието „химична сватба“ иде от алхимичните текстове и символизира съюз на противоположности, като мъжко и женско начало или духовно и материално. Тук съюзът е представен като гроб, което подсказва, че истинската трансформация изисква форма на смърт или напускане на старата същност.
[8] Откъс от Милтън. Поема в 2 книги. В оправдание на Пътищата Божи към Човеците. Книга първа, с. 19, ст. 12–14. Автор и печатар У. Блейк. 1804 г.
