| ❤ | вторник, 14 юли 1998 г. (Рой Зет и Брус Дикинсън, Еди Касияс, Уилям Блейк) |
| [Куплет 1] |
| Връз теб тъй паднал е печатът[1] |
| Запечатаната вътре пещ в главата |
| Изгаря те така отвътре те топи |
| Стича по лицето ти восъчни сълзи |
| Без приказка някога да е разказвала |
| С теб всяка нощ блудницата я живее |
| Надалеч Агнецът[2] застанал е и блее |
| Вълкът да дойде от живот да го лиши |
| [Предприпев] |
| Вътре в храма остани |
| Почне ли книгата на Тел[3] да се отваря |
| Жрицата[4] пред теб стои |
| Подаяние предлагайки тя се възправя |
| [Припев 1] |
| Иде за мъртвеца утринна зора[5] |
| На глад и на война |
| Развратницата тъй из утробата смъртта |
| Изплюва гнилата сърцевина |
| [Куплет 2] |
| Върху олтара тъй змия |
| Cебе си около гръбнака ти увива |
| За да гледаш в нейната уста |
| И прокобно[6] да целунеш зъбите ѝ перлени |
| Щастлив че бърз ще бъде твоят край |
| Стене от блаженство плачейки девицата |
| Змия и жрица са едно и също знай |
| Завесата на плътта е раздрана разрушена |
| [Предприпев] |
| Вътре в храма остани |
| Почне ли книгата на Тел да се отваря |
| Жрицата пред теб стои |
| Подаяние предлагайки тя се възправя |
| [Припев 2] |
| Иде за мъртвеца утринна зора |
| На глад и на война |
| Развратницата тъй из утробата смъртта |
| Изплюва гнилата сърцевина |
| По боцкането в палците ми днес |
| Нещо нечестиво насам се приближава |
| И щом сънят обори те нощес |
| Дали ще се събудиш да зърнеш светлината? |
| [Инструментално прекъсване] |
| [Соло на китара – Ейдриън Смит] |
| [Соло на китара – Рой Зет] |
| [Соло на барабани – Дейвид Инграхъм] |
| [Куплет 3] |
| В парещата пот от сълзите на отровата |
| В течащата река червена от кръвта |
| В люлката с грабеща ръка смъртта |
| Гали всяка сънуваща глава |
| Чакайки катафалката на тази сватба |
| Да те откара на клада погребална |
| Че да изгориш родословното дърво |
| А поколенията да изгарят по-високо |
| [Предприпев] |
| Вътре в храма остани |
| Почне ли книгата на Тел да се отваря |
| Жрицата пред теб стои |
| Подаяние предлагайки тя се възправя |
| [Припев 2] |
| Иде за мъртвеца утринна зора |
| На глад и на война |
| Развратницата тъй из утробата смъртта |
| Изплюва гнилата сърцевина |
| По боцкането в палците ми днес |
| Нещо нечестиво насам се приближава |
| И щом сънят обори те нощес |
| Дали ще се събудиш да зърнеш светлината? |
| [Заключение] |
| Иде за мъртвеца утринна зора |
| Иде за мъртвеца утринна зора |
| Иде за мъртвеца утринна зора |
| Иде за мъртвеца утринна зора |
| [Речитатив – Уилям Блейк[7]] |
| [1. Ето, една сянка на ужас се въздигна |
| Във Вечността! Непознат, неплодовит, |
| Себевглъбен, всеотблъскващ.][8] Кой Демон |
| Създаде тази отвращаваща пустота, |
| Този душераздиращ вакуум? Някои рекоха |
| „Уризен е това“. Но непознат, отсъстващ, |
| Мътещ в тайна, скритата сила на мрака. |
Плътно подредена група от три фигури е застанала на скалист скат, може би покрит с неопределена растителност, с изгряващо или залязващо слънце точно над хоризонта. Фигурите, отляво надясно, са: (1) гола жена с дълга коса, която с дясната си ръка прегръща, докато гледа надолу към, (2) голо дете с къса коса, вероятно от мъжки пол, гледано отзад, което прегръща жената с двете си ръце; и (3) гол мъж с брада, който също гледа надолу към детето. Масивна верига, вероятно „Веригата на ревността“ (плоча 20, ред 29), виси по дължината на тялото му; краищата ѝ изчезват под ръката и в краката му. Лявата му ръка не се вижда; с дясната държи голям чук, който лежи върху пиедестал или наковалня. Триото вероятно изобразява Енитармон и Лос с детето им Орк.
Уилям Блейк: автор, изобретател, очертател, гравьор, печатар, колорист; Катрин Блейк: печатар;
Уилям Блейк: печатар и издател.
Брой отпечатани листове: 27 – Размер на листа: 26 x 18 см – Техника: релефен офорт с ръчно оцветяване – Начин на отпечатване: релефен – Цвят на мастилото: оранжев – Вид на хартията: веленова хартия – Воден знак: Ruse & Turners/1815.
© Авторското право върху тази работа е на Архив на Уилям Блейк от 1998 г.
БЕЛЕЖКИ:
[1] Подобно на „черният знак“, получен от Били Боунс в „Острова на съкровищата“.
[2] Агнецът Божи като метафора на вярващия и баснята на Езоп за вълка и агнето.
[3] Повествователна поема от Уилям Блейк от 1789 г., вероятно написана в периода 1788–1790 г., която описва стремежа на девицата Тел да разбере смисъла на съществуването и защо красивите неща са мимолетни.
[4] Карта в таро със стойност 2, свързвана с женското начало. Под знака на Луната. Олицетворява пасивността, умствената, а не физическата дейност.
[5] Отъждествявана с падналия ангел, сияещия, сина на утрото, наречен от пророк Исая (14:12) הֵילֵל בֶּן-שָׁחַר (Хелел бен Шахар), т.е. сатана, утринната зора се приема за момент на безсилие, слабост, когато човек може да изгуби вяра и да се предаде.
[6] В контекста на преводите на Библията.
[7] [Първата] книга на Уризен, глава I, строфа 1, 1794 г.
[8] Дикинсън изпуска стиховете на Блейк, дадени в квадратни скоби.
