❤ | вторник, 14 юли 1998 г. (Рой Зет и Брус Дикинсън, Уилям Блейк) |
|
[Куплет 1] |
Какво ли радва душата на човека? |
Да не робува на глупава опека |
Да мечтае волна и да скита и играе |
По дни отминали вина да не питае |
Шляейки се по брега в мъглата |
Да гледа как прибира се вълната |
През воала бледа лунна светлина |
Сянката ми удължава нейната ръка |
|
[Припев] |
Ето така лежим |
Лежим в един и същи гроб |
В деня на своята химична сватба |
Ето така лежим |
Лежим в един и същи гроб |
В деня на своята химична сватба |
|
[Куплет 2] |
Носен в безкрайно синьото течение |
Оставям ти семето си на съмнение |
Да вехне нека на земята положи |
Като нова чума с него се бори |
Моите мечти навън които бяха |
В цветове най-живи оживяха |
|
[Предприпев] |
И всички тези фарове |
Сближиха си лъчите |
За да ми укажат пътя към дома |
|
[Припев] |
Ето така лежим |
Лежим в един и същи гроб |
В деня на своята химична сватба |
Ето така лежим |
Лежим в един и същи гроб |
В деня на своята химична сватба |
|
[Соло на китара – Рой Зет] |
|
[Припев] |
Ето така лежим |
Лежим в един и същи гроб |
В деня на своята химична сватба |
Ето така лежим |
Лежим в един и същи гроб |
В деня на своята химична сватба |
|
[Припев] |
Ето така лежим |
Лежим в един и същи гроб |
В деня на своята химична сватба |
Ето така лежим |
Лежим в един и същи гроб |
В деня на своята химична сватба |