| ❤ | понеделник, 23 май 2005 г. (Рой Зет и Брус Дикинсън) |
| [Куплет 1] |
| Отдавна снет далечен изгрев на Земята[1] |
| В границите на нашите разсъдъци виси |
| Мистерии се сплитат в мрака |
| В замръзналата празнота от време |
| Изгубихме се и не узнахме никога |
| Кои били сме или какво оставихме подире си |
| Живи в полуживоти бяхме слепи |
| За новите предели |
| Които ни отвориха очите |
| [Предприпев 1] |
| Да уловим че разсъдъците ни се сплитат |
| В танца по спирала от души сдвоени |
| Древни пътища ни заловиха, за да опитат |
| Отново да ни дадат последен жребий |
| [Припев 1] |
| Живи в това място |
| Втренчени в уловеното от нас пространство |
| Може би ще споделим на живота си ъглите |
| Безкрайността се корени дълбоко |
| Вечността, не можем да я задържим |
| Стапя се през замръзналите празноти от време |
| [Напев] |
| Тъй че отплаваме и няма да се върнем |
| Да браздим моретата на слънцето |
| Децата ни ще плават даже по-нататък |
| Да браздят моретата на слънцето |
| Тъй че отплаваме и няма да се върнем |
| Ще браздим моретата на слънцето |
| Децата ни ще плават даже по-нататък |
| Да браздят моретата на слънцето |
| [Предприпев 2] |
| Няма как още утре да отплаваме |
| Живи в смърт по силата на гравитация |
| Не умеем повече да я понасяме |
| Корабите ни отплават към далечни брегове |
| [Припев 2] |
| Пурпур, злато и лазур |
| Живи цветове, целият контур |
| Цветя в градината на боговете |
| Тях никой никога не би узнал |
| Ако как растат не ги бе видял |
| Че този мрак наистина гъмжи от светлина |
| [Соло на електрическа китара] |
| [Соло на акустична китара] |
| [Припев/заключение] |
| Съвсем отвъд земята |
| Отвъд нещата до раждането ни довели |
| Ще браздим моретата на слънцето |
| Ако Бог хвърли заровете |
| И Анщайн по жребия случайно не е против[2] |
| Ще браздим моретата на слънцето |
| Безкрайността се корени дълбоко |
| Вечността, не можем да я задържим |
| Ще браздим моретата на слънцето |
| С цветя от нашите души |
| В уловените от нас пурпур, злато и лазур |
| Да браздят моретата на слънцето |
| Тъй че знаем кои сме сега |
| Дори в тази замръзнала празнота |
| Ще браздим моретата на слънцето |
| Живи в това място |
| Втренчени в уловеното от нас пространство |
| Ще браздим моретата на слънцето |
| Съвсем отвъд земята |
| Отвъд нещата до раждането ни довели |
| Браздим моретата на слънцето |
| Ако Анщайн хвърли заровете |
| И Бог, по жребия Той няма нищо против |
| Ще браздим моретата на слънцето |
| И с цветя от нашата душа |
| В уловените от нас пурпур, злато и лазур |
| Ще браздим моретата на слънцето |
| И преди кои били сме |
| Вечността, не можем да я задържим |
| Ще браздим моретата на слънцето |
| С цветя от нашите души |
| Пурпур, злато и лазур… |
БЕЛЕЖКИ:
[1] Име, дадено на снимка на Земята, направена от астронавта Уилям Андерс по време на мисията „Аполо 8“ на 24 декември 1968 г.
[2] През 1926 г. Айнщайн в писмо, адресирано до Макс Борн, един от бащите на квантовата механика, пише: „Квантовата механика е много впечатляваща. Но един вътрешен глас ми казва, че тя все още не е истинският Яков. Теорията дава много, но едва ли ни доближава до тайната на Стария [Бог]. Във всеки случай съм убеден, че Той не хвърля зарове.“.