Похищение

❤ | понеделник, 23 май 2005 г. (Рой Зет и Брус Дикинсън)
 
[Куплет 1]
Събуждам се в пот
Дойде да отнемеш моя живот
Някакво странно електричество грее с изкуствен ден
Затворени електрическите прекъсвачи
Мрежата от мрак владее
Сияеща, бляскава, черна като нощ
Изгаряйки изцяло светлината
 
[Припев 1]
Какво у мен дириш ти?
Усещам вещината ти
Има нещо, което все пак няма да откриеш
Тъй че с мен каквото щеш прави
Този затворник е заключен до живот
Разкъсай ме, тук ме зарежи
 
[Куплет 2]
Истината ли си ти, че съдиш ме за греховете?
Зли щипци лазерни пробиха кожата ми, ето
Изслушва съдията на обесените[1]
И съм в очите му отлъчен вече
Битие поредно провалено
И пробвалите други неизменно
 
[Припев 1]
Какво у мен дириш ти?
Усещам вещината ти
Има нещо, което все пак няма да откриеш
Тъй че с мен каквото щеш прави
Този затворник е заключен до живот
Разкъсай ме, тук ме зарежи
 
[Соло на китара]
 
[Куплет 3]
И тъй сюжетът продължи
Сънувах аз това отдавна
Магистрали в пясъците скрити
Войските познати ми разкриха
От сърцето безполезно ме лишиха
И през очите си го процедиха
Похищение е и значи край за мен
Злощастие милион години
 
[Припев 2]
Какво у мен дириш ти?
Усещам вещината ти
Има нещо, което все пак няма да откриеш
Тъй че с мен каквото щеш прави
Този войн изгуби своята победа
Разкъсай ме, тук ме зарежи

[1] Простонародно название на съдия, известен с това, че произнася единствено смъртни присъди.


Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *