| ❤ | понеделник, 23 май 2005 г. (Рой Зет и Брус Дикинсън) |
| [Куплет 1] |
| Преломи от хляба и от виното запий |
| Потира долепи, отровната лоза[1] попий |
| Във всеки слънчев лъч има студ |
| Вода тече от земята към небето |
| Погледнато отдолу, изпод всяка роза |
| Нищо не се движи, колелото към рая се върти |
| Докато с пръстите си оставяме следи |
| Богове сме в свят, дръзнали да го прегърнем |
| [Припев] |
| Сега изгубени сме, прикривай колко щеш, в река на незавръщане[2] |
| Сега има време сам да разбереш, в река на незавръщане |
| [Куплет 2] |
| На животите предишни с жаравите жежки |
| Живеем да обърнем течението в битки тежки |
| В пустинята звездна за по-дълго пребиваме |
| Един в друг взрени, смъртта в лице наблюдаваме |
| Цял живот пред теб били |
| Самотни тайни от погледа ти крили |
| Около различно слънце сега обикаляме |
| Вовеки, осъдени на никого да не разкажем |
| [Припев] |
| Сега изгубени сме, прикривай колко щеш, в река на незавръщане |
| Сега има време сам да разбереш, в река на незавръщане |
| [Соло на китара] |
| [Соло на китара] |
| [Куплет 3] |
| Сега наистина съм съвсем сам |
| В стени на ждрело и в река на незавръщане |
| Изумява ме това, което за себе си знам |
| Не бях изпитвал никога чувствата, които пренебрегвах |
| [Припев/заключение] |
| Сега изгубени сме, прикривай колко щеш, в река на незавръщане |
| Сега има време сами да разберем, в река на незавръщане |
| И неволята движи ме напред, аз бих искал да си върна |
| Цялата любов, отмита надалеч |
| По реката на незавръщане |
БЕЛЕЖКИ:
[1] Старофренската дума vigne, изписвана като vine, е засвидетелствана за първи път на английски през XIII век. Лозата олицетворява Спасителя: „Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо.“ Йоан 15:5. По-късно повечето пълзящи и увивни растения, подобни на лозата, на английски по аналогия започват да се наричат vine. Под poison vine вероятно се има предвид отровният бръшлян (Toxicodendron radicans), вид храст, приличащ на лоза, принадлежащ към семейство Смрадликови (Anacardiaceae).
[2] В Битие 2:10:14 се казва „И река изтичаше от Едем да напоява градината, от гдето се разклоняваше и стана четири главни реки.“. Ръкавите, на които се разклонява реката на Рая са известни: Фисон, Гион, Тигър и Ефрат. Името ѝ обаче никъде не се упоменава. В Откровение 22:1:4 е описано мястото, от което тя извира. Апокрифните текстове започват да я наричат „река на незавръщане“. Неочаквано, според нов критически превод на Библията под редакцията на Юджийн Петерсън, следният ред в Йов 33:18: „Предпазва душата му от гроба, И живота му, за да не падне от меч.“ е преведен така: „И да го предпази от ранен гроб, от реката на незавръщане.“ Тоест в по-ранни редакции библейските текстове реката на Рая е била наричана с това име.