[Куплет 1] |
Кога ние трите ще се срещнем пак |
Сред гръм и мълнии, дъжд и мрак? |
Щом спре суматохата! Битката, щом |
Завърши не с победа, а с разгром![1] |
[Припев] |
Тирания от души, любовта, които не спаси |
Тирания от души, Петдесетница почти |
Езици от огън заговарят |
Желанията ни разгарят |
Как умираме, ни наблюдават |
[Куплет 2] |
Кой изряза детето от утробата?[2] |
Кой издигна кинжала?[3] |
Кой припя песента?[4] |
В разлома на съдбата на идещия Съден ден |
Не ще има океан, да отмие греховете по мен[5] |
[Припев] |
Тирания от души, любовта, които не спаси |
Тирания от души, Петдесетница почти |
Езици от огън заговарят |
Желанията ни разгарят |
Как умираме, ни наблюдават върху собствения кръст |
Тирания от души |
Ние сме черното пространство |
Ние сме черната светлина |
Ние сияем там, където никой друг не смее |
Набивайки си с неон главата |
Надмогвайки за няма нищо съдбата |
Не в живота ми остана относителен непознат |
Деяния на верния |
Семена на измяна |
Забий гвоздея в моята ръка |
Гняв господства в моята земя |
Аз убиец съм на слабостта в своята глава |
Ние сме черната светлина |
Ние сме черното пространство |
[Соло на китара] |
[Припев] |
Тирания от души, любовта, които не спаси |
Тирания от души, Петдесетница почти |
Езици от огън заговарят |
Желанията ни разгарят |
Как умираме, ни наблюдават върху собствения кръст |
[Припев] |
Тирания от души, любовта, които не спаси |
Тирания от души, Петдесетница почти |
Езици от огън заговарят |
Желанията ни разгарят |
Как умираме, ни наблюдават |
БЕЛЕЖКИ:
[1] Първият куплет е началото на I-во действие, I-ва сцена на „Макбет“ от Уилям Шекспир, 1606 г. в мой превод. Срвн. с превода на Валери Петров, 1974 г.
[2] В IV-то действие, I-ва сцена, Второто видение предрича на Макбет: „Гази, Макбет, по трупове безброй — / неуязвим до сетния си ден / си ти за всеки от жена роден“; а сам Макдъф в V-то действие, VIII-ма сцена потвърждава, че е бил роден с цезарово сечение: „Макдъф е бил / не раждан, а от майчина утроба / изрязан преждевременно!“. (по превода на Валери Петров, 1974 г.)
[3] Т.е. кинжалът, с който Макбет убива крал Дънкан.
[4] В I-во действие, III-та сцена, Банко, потвърждава „на същата мелодия и думи“ (To th’ selfsame tune and words.—Who’s here?) пред Макбет, предсказанията на трите вещици. (Това липсва в превода на Валери Петров, 1974 г.)
[5] Думи на Макбет във II-ро действие, II-ра сцена: „О, тез ръце! Те само със вида си / изтръгват ми очите! Не, дори / великият Нептунов океан[11] / не ще отмие тази кръв от тях; / по-скоро тя морята му безкрайни / в червено ще обагри и превърне / смарагда им във пурпур!“ . (по превода на Валери Петров, 1974 г.)