Тирания от души

❤ | понеделник, 23 май 2005 г. (Рой Зет и Брус Дикинсън, Уилям Шекспир)
 
[Куплет 1]
Кога ние трите ще се срещнем пак
Сред гръм и мълнии, дъжд и мрак?
Щом спре суматохата! Битката, щом
Завърши не с победа, а с разгром![1]
 
[Припев]
Тирания от души, любовта, които не спаси
Тирания от души, Петдесетница почти
Езици от огън заговарят
Желанията ни разгарят
Как умираме, ни наблюдават
 
[Куплет 2]
Кой изряза детето от утробата?[2]
Кой издигна кинжала?[3]
Кой припя песента?[4]
В разлома на съдбата на идещия Съден ден
Не ще има океан, да отмие греховете по мен[5]
 
[Припев]
Тирания от души, любовта, които не спаси
Тирания от души, Петдесетница почти
Езици от огън заговарят
Желанията ни разгарят
Как умираме, ни наблюдават върху собствения кръст
Тирания от души
 
 
Ние сме черното пространство
Ние сме черната светлина
Ние сияем там, където никой друг не смее
 
Набивайки си с неон главата
Надмогвайки за няма нищо съдбата
Не в живота ми остана относителен непознат
 
Деяния на верния
Семена на измяна
 
Забий гвоздея в моята ръка
Гняв господства в моята земя
Аз убиец съм на слабостта в своята глава
 
Ние сме черната светлина
Ние сме черното пространство
 
[Соло на китара]
 
[Припев]
Тирания от души, любовта, които не спаси
Тирания от души, Петдесетница почти
Езици от огън заговарят
Желанията ни разгарят
Как умираме, ни наблюдават върху собствения кръст
 
[Припев]
Тирания от души, любовта, които не спаси
Тирания от души, Петдесетница почти
Езици от огън заговарят
Желанията ни разгарят
Как умираме, ни наблюдават

[1] Първият куплет е началото на I-во действие, I-ва сцена на „Макбет“ от Уилям Шекспир, 1606 г. в мой превод. Срвн. с превода на Валери Петров, 1974 г.

[2] В IV-то действие, I-ва сцена, Второто видение предрича на Макбет: „Гази, Макбет, по трупове безброй — / неуязвим до сетния си ден / си ти за всеки от жена роден“; а сам Макдъф в V-то действие, VIII-ма сцена потвърждава, че е бил роден с цезарово сечение: „Макдъф е бил / не раждан, а от майчина утроба / изрязан преждевременно!“. (по превода на Валери Петров, 1974 г.)

[3] Т.е. кинжалът, с който Макбет убива крал Дънкан.

[4] В I-во действие, III-та сцена, Банко, потвърждава „на същата мелодия и думи“ (To th’ selfsame tune and words.—Who’s here?) пред Макбет, предсказанията на трите вещици. (Това липсва в превода на Валери Петров, 1974 г.)

[5] Думи на Макбет във II-ро действие, II-ра сцена: „О, тез ръце! Те само със вида си / изтръгват ми очите! Не, дори / великият Нептунов океан[11] / не ще отмие тази кръв от тях; / по-скоро тя морята му безкрайни / в червено ще обагри и превърне / смарагда им във пурпур!“ . (по превода на Валери Петров, 1974 г.)


Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *