| À toi Tsani ❤︎ | вторник, 28 ноември 2017 г. (Нико) |
|
| Постой, на раменете ти поне залезът да легне, |
| Не съм дишал още, не съм чувал още твоят смях. |
| Постой, иначе ще подплашиш вечерта, |
| И ние може би един друг ще се изгубим в тъмното. |
|
| Затворили очи и измислили си острова далечен, |
| Измислихме вятъра и дадохме си имена. |
| Без да знаем още кой от двама ни в светлото |
| Ще остане тук да чака прилива тозчас да погълне… |
|
| Този остров, където всичко не е така, |
| Както ни се струваше в началото. |
| Този остров, където всяка стъпка |
| Като камбана продънва небесата. |
|
| Постой, на раменете ми поне залезът да легне, |
| Не съм дишал още, не съм дишал още толкова леко. |
| Постой, вместо теб ще довърши всичко вятъра, |
| Той следите на нозете заличава, засипва с пясък… |
|
| Този остров, където всичко не е така, |
| Както ни се струваше в началото. |
| Този остров, където всяка стъпка |
| Като камбана продънва небесата. |
