Сляпа крива

À toi Marie ❤︎ | неделя, 26 юли 2020 г. (Фиш / Marillion)

I. Вокал под кървав лъч
Казваш миналата нощ съм бил студен, недостъпен
Самотна пешка във игра от друг далечен град
Сега искам свобода, добре е да остана сам
Би ли се отдръпнала?
Сега ме остави с мислите ми насаме
Сега трябва да бягам, о, сега бягам
Да спасявам себе си
— Заради теб

II. Непознати минувачи
Огърлица карнавални светлини телата ни събира
Равно пъшкане ехти апогея на нощта раздира
В умора желанието спира.

А днес стоим непознати минувачи, пред единични маси
Опитващи да се съвземат
Опитващи да пишат любовни песни за непознати минувачи
Ето тези непознати минувачи
И блещукащи лъжите, ето тези блещукащи лъжи
Бляскват с мокро мастило по хартията

III. Майло
O, аз помня Торонто, когато Майло загина
Как седяхме как плачехме по телефона
Тъй самотен да съм бил не помня
От нашите той пръв почина
Едни от нас ги обзе изблик за уединение
Други от нас превзе пристъп за общение
Цената на падението, острие на помрачението

Пореден Холидей ин, пореден временен дом
И един журналист ме заплашва с микрофон
« Говорете с мен, разкажете вашите истории ».

Така за съвест му говорех и за болка казах неведнъж
А той погледна през прозореца и започна дъжд
Помислих тогава май сигурно съм вече луд
Така че посегнах за бутилка а той посегна към вратата
И събрах сънотворните хапчета паднали на земята
Канещи ме на случаен пиров блуд.

IV. Обход на периметъра
Чудно би било ако можехме тук
Да проследим преживени всичките си мигове
Всичките си сблъсъци
Пуст, не помня да съм бил по-пуст
Не бях достигал тъй далеч преди

Обход на периметъра
Тук има присъствие
Чувствам трябва да е древно
Май има нещо загадъчно

Има присъствие
На дете, мое дете
Детство мое, детство
Едно объркано детство
Детство мое, едно объркано детство
Върнете ми го, върнете ми го
Детството, същото детство, същото детство, същото детство, същото детство
О, моля, върнете ми го.

V. Праг
Видях вдовица от войната в една пералня
Как спомените за съпруга си от дрехите изпира
С медали забучени върху износеното ѝ палто
С бучка в гърлото тя имаше гробищни очи

Виждам конвои лазещи западногермански аутобани
В опит да качат война
Дано така догонят в резултата
О… да търпя повече не мога
Виждам черни знамена над фабрики
Дами със супа позиращи пред устните на бедния
Виждам деца с отсъстващи погледи, обречени на изнасилване по ъглите
На кого му пука, да търпя повече не мога!
Трябва май да кажем сбогом?
Хей

Виждам свещеници, политици?
Герои в полиетиленови черни трупни чували под национални знамена
Виждам деца с протегнати ръце да молят, облети в напалм, това не е Виетнам

Да търпя повече не мога, трябва май да кажем сбогом
Как можем да се оправдаем?
Цивилизовани сме знаем!