| À toi Marie ❤︎ | четвъртък, 20 август 2020 г. (Фиш / Marillion) |
|
| И ето дойде сутринта |
| И в себе си сещах скръбта |
| По едно детство, което мислех за изличено |
| Погледнах през прозореца |
| И видях сврака през дъгата, отминал бе дъждът |
| Не съм сам, обърнах се към огледалото |
| Теб видях, детето, някога обичало |
|
| Детето преди да му разбият те сърцето |
| Нашето сърце, сърцето което смятах за изгубено |
|
| Хей ти, нима си учуден? Повече от учуден |
| Да открия, че отговорите на въпросите |
| Са били в собствените ти очи |
|
| Разбра ли ти, че сам на нея го отстъпи? |
| Но това означава отново да повториш всички свои проблеми нарочно |
| Толкова неточно |
| Защото трябва тя напред да продължи в живота |
| И трябва ти напред да продължиш във твоя |
|
| Да, виждам, аз съм това, всичко мога да постигна |
| И съм пак детето |
| Май единствено объркано нещо бе посоката |
| А аз имам посока |
| Няма никакъв край на детството |
| Ти си мой приятел от детството, води ме напред |
|
| Хей ти, ти оживя. Ето сега ти успя |
| Да се преродиш през сянката на свраката |
|
| Сега разбра, трябва сам оттук да се измъкнеш |
| Ти намери съдба с пътеводна светлина, горяща в пепелищата на паметта |
| Ти искаш да промениш света |
| Сам себе си бе заставил да умреш разбит бунтар |
| Но така става само ако гледаш назад |
| Ти сега намери светлината |
|
| Ти, детето, някога обичало |
| Детето преди да му разбият те сърцето |
| Нашето сърце, сърцето което смятах за изгубено |
|
| Да, това съм аз, виждам, всичко мога да постигна. |
| Аз съм още детето |
| Май единствено объркано нещо бе посоката |
| А аз имам посока |
| Няма никакъв край на детството |
| Аз съм твой приятел от детството, води ме напред |
