À toi Sylvie ❤︎ | понеделник, 31 август 2020 г. (Фиш / Marillion) |
|
Нащърбени парчета сме по периметъра в ръба равнени |
Себе си заключили към липсващото ни парче |
Деца на ренесанса сме в щил попаднали под Моста на въздишките |
Вечно мятаме главни срещу каменни стени |
Деца сиамски сме свързани в сърцето |
Кървим от операция на начална конфронтация |
Стиснали скалпелите думи в треперливи устни |
|
Прямо застани, погледни ме в очите и сбогом кажи |
Прямо застани, на румб от причините защо ни отнесе |
Вчера започва от утре, утре започва от днес |
А трудността винаги изглежда е това, че ловим парчетата от рикошет |
|
Това е то рикошет |
|
Удавени в текила залези, без билет на нощни кораби |
Беженци от романи просим убежище от реалността |
Сигнали шифроваме за помощ на произволни честоти |
Вечно репатрирани в отрупани с вина първи самолети |
Пилоти на страстта сме препотени от борба за курса |
Към поредна среща на върха, пореден развод на закуска |
Пищим за спиране на огъня, заслепени от снега в зона на лавини |
|
Прямо застани, погледни ме в очите и сбогом кажи |
Прямо застани, на румб от причините защо ни отнесе |
Вчера започва от утре, утре започва от днес |
А трудността винаги изглежда е това, че ловим парчетата от рикошет |
|
Това е то рикошет |
|
Мек ли ни е спусъкът? |
Руска рулетка в чакалнята |
Пусти стаи прегърнали края |
Загадки видения в лунния Трѐви витаят вълните |
Монети мечти за фонтана или за покрова над очите |
Миг преди да пламнем от искри на укорите шеговити |
Долавяме дима разстлан над хоризонтите |
Ти трябва да си знаела, че аз замислях бягство |
|
Прямо застани, погледни ме в очите и сбогом кажи, сбогом кажи |
Прямо застани, на румб от причините защо ни отнесе |
Вчера започва от утре, утре започва от днес, започва от днес |
А трудността винаги изглежда е това, че ловим парчетата |
От рикошет, това е то рикошет. |
|
До новата ни среща от рикошет |
Следващият път ще ми покажеш парчетата от рикошет |
До новата ни среща от рикошет |
Възникне ли трудност, възниква рикошет |