Вечността изневери

❤ | петък, 1 март 2024 г. (Брус Дикинсън / The Mandrake Project)
 
[Увертюра]
Тук е на човек душата
Тук, в това място, за вземане
Укрита в белотата, изправена в светлината
Тук е на човек душата
Време е да поговоря с шамана[1] отново
Да призова шута[2] отново
Черно куче сред руините моето име зави
Ето тук е на човек душата
 
[Куплет]
Светът бе девствен в памтивека до появата на човека
Един прост свидетел на слънцето, началото на края
От свят на магма до студа на скалния си лик
Възлизане на лудост и на расата човешка в пик
И странни вярващи у всекиго от нас вселява
Истини по-странни, безсмъртна похот става
Мрачен изкупител, тъй те хваща за ръка
Договор подписваш и изгубваш си ума
Губиш си ума
 
[Припев]
Под навито платно досами края на земята, уви, вечността изневери
Чакаш на опашка ти скончание на времената, уви, вечността изневери
За вас ние мост строим, за да сте, хора, живи, че вечността изневерява
Трябва време на съучастника ми по престъпление и вечността изневерява
 
[Припев]
Под навитите платна досами края на земята, че вечността изневерява
Чакаш на опашка ти скончание на времената, уви, вечността изневери
За вас ние мост строим, за да сте, хора, живи, че вечността изневерява
Трябва време на съучастника ми по престъпление и вечността изневерява
 
Под навитите платна досами края на земята, че вечността изневерява
Чакаш на опашка ти скончание на времената, уви, вечността изневери
Вечността изневери
Вечността изневери
 
[Заключение][3]
Добър ден, казвам се Некрополис
Състоя се от мъртвите

[1] Персонаж от серията комикси към албума.

[2] Персонаж от серията комикси към албума.

[3] Речитатив (фрагмент) на Некрополис, един от героите в серията комикси.


Брус Дикинсън в София!!! 16 юли 2024 г. Колодрум Арена София
Брус Дикинсън в София!!! 16 юли 2024 г.

Щом трябва да изневери вечността

❤ | петък, 4 септември 2015 г. (Брус Дикинсън / Iron Maiden)
 
[Увертюра]
Тук е на човек душата
Тук, в това място, за вземане
Укрита в белотата, изправена в светлината
Тук е на човек душата
 
Време е да поговоря с шамана[1] отново
Да призова шута[2] отново
Черно куче сред руините моето име зави
Ето тук е на човек душата
 
[Куплет 1]
Светът бе девствен в памтивека до появата на човека
Един прост свидетел на слънцето, началото на края
От свят на магма до студа на скалния си лик
Възлизане на лудост и на расата човешка в пик
 
Странни вярващи сме, всинца сме такива
С истини по-странни, безсмъртна похот,
От дрямката ни буди, по име ни зове
Извиква ни числото, в болка да ѝ служим
 
[Припев]
Под навито платно досами края на земята, щом трябва да изневери вечността
Чакаш на опашка скончание на времената, щом трябва да изневери вечността
Под навито платно досами края на земята, щом трябва да изневери вечността
Чакаш на опашка скончание на времената, щом трябва да изневери вечността
 
[Куплет 2]
Видението за Бог, към което се връщам
До грехопадението бе заблуда присъща
Ангели идваха и ангели отиваха си после
Но господар на светлината долу грее още
 
Отвъд звездите сред чернотата вечна
Мъдростта ни възприема не тъй далечна
Трапезата на господаря е голо подаяние
Не земя на изобилие, разруха, отчаяние
 
[Припев]
Под навито платно досами края на земята, щом трябва да изневери вечността
Чакаш на опашка скончание на времената, щом трябва да изневери вечността
Под навито платно досами края на земята, щом трябва да изневери вечността
Чакаш на опашка скончание на времената, щом трябва да изневери вечността
 
[Инструментално прекъсване 4:54 – 6:08]
 
[Припев]
Под навито платно досами края на земята, щом трябва да изневери вечността
Чакаш на опашка скончание на времената, щом трябва да изневери вечността
Под навито платно досами края на земята, щом трябва да изневери вечността
Чакаш на опашка скончание на времената, щом трябва да изневери вечността
Под навито платно досами края на земята, щом трябва да изневери вечността
Чакаш на опашка скончание на времената, щом трябва да изневери вечността
Под навито платно досами края на земята, щом трябва да изневери вечността
Чакаш на опашка скончание на времената, щом трябва да изневери вечността
 
[Заключение речитатив][3]
Добър ден, казвам се Некрополис
Състоя се от мъртвите
Жътвар съм на месото на душата
И изсмуквам живите край своето ложе
На двамата си синове дадох дихание
И изпълних живите им тела със своята жлъч
Човечеството, което познавах, забравил съм отдавна
За мен вечността не е нищо освен кратък миг

[1] Персонаж от серията комикси към соловия албум на Брус Дикинсън The Mandrake Project.

[2] Персонаж от серията комикси към соловия албум на Брус Дикинсън The Mandrake Project.

[3] Речитатив на Некрополис, един от героите в серията комикси към The Mandrake Project.



Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *