| ❤︎ | събота, 28 май 1994 г. (Брус Дикинсън) |
| [Куплет 1] |
| От твърде дълго вече |
| Съзнанието ми имаше тайни |
| От твърде дълго вече |
| Имаше неща, които трябваше да изрека |
| Сред тъмнината |
| Препъвах се о вратата |
| Да намеря причината |
| Да намеря времето, мястото, часа |
| [Предприпев 1] |
| В очакване на зимното слънце |
| И студената светлина на деня |
| Мъгляви призраци на страховете детски |
| Натискът се трупа |
| И не мога да остана настрана |
| [Припев] |
| Хвърлям себе си в морето |
| Пусни вълната, нека ме залее |
| Да се изправя пред страха, в който вярвах |
| Сълзи на дракона |
| За тебе и за мен |
| [Куплет 2] |
| Където бях |
| Имах криле, които не могат да летят |
| Където бях |
| Имах сълзи, които не можех да изплача |
| Своите вълнения |
| Заледени в леденото езеро |
| Не можех да изпитам |
| Докато ледът не взе да се троши |
| [Предприпев 2] |
| Аз нямам власт върху това |
| Знаеш колко ме е страх |
| Стените, които построих, се срутват |
| Водата движи се, аз се изплъзвам |
| [Припев] |
| Хвърлям себе си в морето |
| Пусни вълната, нека ме залее |
| Да се изправя пред страха, в който вярвах |
| Сълзи на дракона |
| За тебе и за мен |
| [Инструментално прекъсване] |
| [Предприпев 3] |
| Бавно се събуждам |
| Бавно се изправям |
| Стените, които построих, се срутват |
| Водата движи се, аз се изплъзвам |
| [Припев] |
| Хвърлям (хвърлям) себе си (себе си) в морето |
| Пусни вълната, нека ме залее |
| Да се изправя (да се изправя) пред страха (страха), в който вярвах |
| Сълзи на дракона |
| За тебе и за мен |
| Хвърлям (хвърлям) себе си (себе си) в морето |
| Пусни вълната, нека ме залее |
| Да се изправя (да се изправя) пред страха (страха), в който вярвах |
| Сълзи на дракона |
| За тебе и за мен |
Осъзнах, че докато бях в Maiden, съм бил потопен в културата и съм чувствал, че това по някакъв начин обезсилва артистичния ми усет. Междувременно напуснах Iron Maiden и мисля, че хората около мен мислеха, че имам план, а аз нямах. Песента „Сълзи на дракона“ — „Хвърлям себе си в морето/Пусни вълната, нека ме залее“ — бе точката, в която се намирах. Носех се по течението и си казвах: „Надявам се да попадна на някакъв бряг, който да не е прекалено скалист“. Така беше. Напуснах Iron Maiden, за да разбера какво има отвъд. Ако бях останал, никога нямаше да разбера, защото никой нямаше да ми каже истината за всичко, което бях направил.
—Брус Дикинсън
