Осъзнах, че докато бях в Maiden, съм бил потопен в културата и съм чувствал, че това по някакъв начин обезсилва артистичния ми усет. Междувременно напуснах Iron Maiden и мисля, че хората около мен мислеха, че имам план, а аз нямах. Песента „Сълзи на дракона“ — „Хвърлям себе си в морето/Пусни вълната, нека ме залее“ — бе точката, в която се намирах. Носех се по течението и си казвах: „Надявам се да попадна на някакъв бряг, който да не е прекалено скалист“. Така беше. Напуснах Iron Maiden, за да разбера какво има отвъд. Ако бях останал, никога нямаше да разбера, защото никой нямаше да ми каже истината за всичко, което бях направил.

—Брус Дикинсън