Дихание на последната любов

❤ | събота, 1 май 2010 г. (текст: Маргарита Пушкина, музика: Андрей Голованов, Валери Кипелов / Кипелов)

Пустинята в теб — с пръстени змията свива,
Във всяко твое движение отблизо се впива.
С илюзии разбит кристал не ще сбереш, не ще слепиш,
Топлината тъй лесно си отива, ти няма да я задържиш.

Твоят ангел не те чува — колкото и да зовеш.
Без вяра — като платноход без вятър си нощес.
Твоят глас разнася ехото и стихва надалеч —
Сама, под безмълвното небе, по средата на Земята…


Боже, дай ѝ сили, всичко тя да преодолее,
Дай, безкрилата душа пак високо да се рее.
Бързотечни дни — пак да ви изпълним
С дихание на последната любов.

Знам бепощаден и циничен животът как тежи —
Всичко, което в теб звучеше, вече не звучи.
Аз мога огън да разпаля от твоята надежда,
Ти длан сложи пред летящата искра насреща!


Боже, дай ѝ сили, всичко тя да преодолее,
Дай, безкрилата душа пак високо да се рее.
Бързотечни дни — пак да ви изпълним
С дихание на последната любов.


Там, на тази страна на съдбата,
Няма разлъки, няма печали —
Ти и аз ще станем каквито сме били,
За да започнем всичко отначало.

Боже, дай ѝ сили, всичко тя да преодолее,
Дай, безкрилата душа пак високо да се рее.
Бързотечни дни — пак да ви изпълним
С дихание на последната любов.

Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *