| À … ❤︎ | неделя, 28 ноември 2010 г. (Хабер, Баклунд / Sunrise) |
|
| Това е краят, знаеш ли, |
| Мило, плановете ни се провалиха — |
| За себе си сме само крясъци, сълзи и крамоли… |
| |
| В точка сме, която не издържам. |
| Писна ми; как бих могъл да те задържам, — |
| Минута ме дели от мисълта да си тръгна сам! |
|
| Няма как болката си да изплачем, |
| няма повод заедно да се държим, — |
| сам бавно осъзнах, че всичко май е против нас! |
|
| Вън от живота ми, вън от мисълта, |
| вън от сълзите, които не бива да отричаме! |
| Трябва някак да преглътнем гордостта |
| и да зарежем бъркотията зад нас. |
| Вън от ума ми, вън от моята постеля, |
| вън от общите мечти; те не чинят пет пари! |
| Казвай им, че аз те огорчих; |
| казвай им, че лошо приказката се разви! |
|
| Поредна нощ и пак ридая — |
| всеки прави грешки, правихме и ние, зная, |
| но сторихме и нещо, дето няма как да залепим! |
|
| Иди да мамиш някой друг, |
| иди без да се обръщаш. Няма да те следвам. |
| Не остана нещо между нас. На дните ни това е краят. |
|
| Няма как болката си да изплачем, |
| няма повод заедно да се държим, — |
| Свършиха се зайците в шапката ми за магии. |
|
| Вън от живота ми, вън от мисълта, |
| вън от сълзите, които не бива да отричаме! |
| Трябва някак да преглътнем гордостта |
| и да зарежем бъркотията зад нас. |
| Вън от ума ми, вън от моята постеля, |
| вън от общите мечти; те не чинят пет пари! |
| Казвай им, че аз те огорчих; |
| казвай им, че лошо приказката се разви! |
