| À toi Marie ❤︎ | неделя, 26 юли 2020 г. (Фиш / Marillion) |
|
| I. Вокал под кървав лъч |
| Казваш миналата нощ съм бил студен, недостъпен |
| Самотна пешка във игра от друг далечен град |
| Сега искам свобода, добре е да остана сам |
| Би ли се отдръпнала? |
| Сега ме остави с мислите ми насаме |
| Сега трябва да бягам, о, сега бягам |
| Да спасявам себе си |
|
— Заради теб
|
|
| II. Непознати минувачи |
| Огърлица карнавални светлини телата ни събира |
| Равно пъшкане ехти апогея на нощта раздира |
| В умора желанието спира. |
|
| А днес стоим непознати минувачи, пред единични маси |
| Опитващи да се съвземат |
| Опитващи да пишат любовни песни за непознати минувачи |
| Ето тези непознати минувачи |
| И блещукащи лъжите, ето тези блещукащи лъжи |
| Бляскват с мокро мастило по хартията |
|
| III. Майло |
| O, аз помня Торонто, когато Майло загина |
| Как седяхме как плачехме по телефона |
| Тъй самотен да съм бил не помня |
| От нашите той пръв почина |
| Едни от нас ги обзе изблик за уединение |
| Други от нас превзе пристъп за общение |
| Цената на падението, острие на помрачението |
|
| Пореден Холидей ин, пореден временен дом |
| И един журналист ме заплашва с микрофон |
| « Говорете с мен, разкажете вашите истории ». |
|
| Така за съвест му говорех и за болка казах неведнъж |
| А той погледна през прозореца и започна дъжд |
| Помислих тогава май сигурно съм вече луд |
| Така че посегнах за бутилка а той посегна към вратата |
| И събрах сънотворните хапчета паднали на земята |
| Канещи ме на случаен пиров блуд. |
|
| IV. Обход на периметъра |
| Чудно би било ако можехме тук |
| Да проследим преживени всичките си мигове |
| Всичките си сблъсъци |
| Пуст, не помня да съм бил по-пуст |
| Не бях достигал тъй далеч преди |
|
| Обход на периметъра |
| Тук има присъствие |
| Чувствам трябва да е древно |
| Май има нещо загадъчно |
|
| Има присъствие |
| На дете, мое дете |
| Детство мое, детство |
| Едно объркано детство |
| Детство мое, едно объркано детство |
| Върнете ми го, върнете ми го |
| Детството, същото детство, същото детство, същото детство, същото детство |
| О, моля, върнете ми го. |
|
| V. Праг |
| Видях вдовица от войната в една пералня |
| Как спомените за съпруга си от дрехите изпира |
| С медали забучени върху износеното ѝ палто |
| С бучка в гърлото тя имаше гробищни очи |
|
| Виждам конвои лазещи западногермански аутобани |
| В опит да качат война |
| Дано така догонят в резултата |
| О… да търпя повече не мога |
| Виждам черни знамена над фабрики |
| Дами със супа позиращи пред устните на бедния |
| Виждам деца с отсъстващи погледи, обречени на изнасилване по ъглите |
| На кого му пука, да търпя повече не мога! |
| Трябва май да кажем сбогом? |
| Хей |
|
| Виждам свещеници, политици? |
| Герои в полиетиленови черни трупни чували под национални знамена |
| Виждам деца с протегнати ръце да молят, облети в напалм, това не е Виетнам |
|
| Да търпя повече не мога, трябва май да кажем сбогом |
| Как можем да се оправдаем? |
| Цивилизовани сме знаем! |
