À mon père ❤︎ | вторник, 4 август 2020 г. 21:55 (Фиш / Marillion)

Когато през 81-а по улиците аз поех

Корона на поет открих и едно сърце от бунището си взех

С целувки по бодлива тел и в сълзи на висулки сини

Къде бях досега всички тия години?

Видях политическа интрига, на политиците лъжите

Ще им изтрия аз обаче самодоволните усмивки от очите

Ще сложа вашето бяло перо

Ще нося бялото ви знаме

Ще се закълна да нямам народ

Но аз пак ще се гордея със своето сърце

Ще сложа вашето бяло перо

Ще нося бялото ви знаме

Ще се закълна да нямам народ

Но аз пак ще се гордея със своето сърце

Мое сърце, това е мое сърце

Униформи не желаем, няма за какво да се маскираме

Разделени се държим, заедно ще протестираме

Ще сложим вашето бяло перо

Ще носим бялото ви знаме

Ще се закълнем да нямаме народи

Но ние пак ще се гордеем със своите сърца

Ще сложим вашето бяло перо

Ще носим бялото ви знаме

Ще се закълнем да нямаме народи

Но ние пак ще се гордеем със своите сърца

Това са наши сърца

Това са наши сърца

Няма как да отнемете нашите сърца

Няма нашите сърца да откраднете пак

Да отстъпя няма как

Вече не