| ❤ | петък, 11 април 1988 г.[1] (Харис / Iron Maiden) |
| [Куплет 1] |
| Безкрайни сънища, да ги отхвърля не умея |
| Трудно e безкрайност да се схване[2] |
| Не бих могъл да слушам тези писъци |
| Дори в най-смелите си сънища[3] |
| Задушаване, събуждане в пот |
| Уплах да не ме обори дрямката отново |
| В случай, че сънят отново се повтори[4] |
| [Куплет 2] |
| Някой те преследва, не мога да помръдна |
| В покой скован, статуя съм на кошмара[5] |
| Ех че сън, дали ще има край |
| И дали ще надделея? |
| Тревожен сън, умът ми смут владее[6] |
| Един кошмар завършва, следващият зрее[7] |
| Тъй хваща ме уплаха да не заспя веднага |
| Но плаша се да се събудя, твърде е дълбок[8] |
| [Куплет 3][9] |
| Макар дори да стигат нови висоти |
| По-скоро искам нощите тревожни |
| Да се питам ме карат, карат ме да мисля |
| „Имат нещо повече, аз стоя на прага“[10] |
| Не от страх пред това, което е отвъд |
| А да не би да не съответствам точно |
| Изпитвам стремеж, почти копнеж |
| Но искам ли да навляза прекалено? |
| [Куплет 4] |
| Няма как всичко да е съвпадение |
| Твърде много са очевидните неща |
| Казваш ми, че си невярващ, |
| Спиритуалист? Е, аз не съм и двете[11] |
| Не искаш ли да знаеш истината |
| Какво има отвъд в отсечена проба[12]? |
| И точно да знаеш на чия си страна |
| Къде те води твоят край? В Рая или в Ада? |
| [Инструментално прекъсване] |
| Аааа! Ох! |
| [Свързваща тема] |
| Помогни ми |
| Помогни ми точната си същност[13], без да виждам бъдещето да намеря |
| Спаси ме |
| Спаси ме същността си и в сънища макар да не терзая, ау! |
| [Инструментално прекъсване] |
| [Соло на китара] |
| [Соло на китара] |
| [Куплет 5] |
| Точно трябва да има нещо повече |
| Иначе кажи защо тогава живеем |
| Искам да мисля, че когато умра |
| Ще имам жребий, друго време |
| И да се върна и отново да живея |
| Да се превъплътя, да играя играта |
| Отново и отново и отново и отново |
БЕЛЕЖКИ:
[1] „Безкрайни сънища“ се отнася до седмия син, а не до неговия баща, също седми син (противно на това, което някои упорито твърдят). Той, а не бащата, има пророческа дарба да вижда бъдещето и да знае нещата чрез сънища. Песента разказва как седмият син опитва да овладее дарбата и да се пребори със страха от пъкъла, но се бои, че това, което вижда в своите виденията е нескончаемо.
[2] Срвн. българския глагол в „И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана“ с латинския в et lux in tenebris lucet, et tenebrae eam non comprehenderunt, Йоан 1:1–5.
[3] Седмият син знае, че виденията не са действителни (трети и четвърти стих), но се страхува да не би да се случат наяве според проклятието на дявола (вж. бел. 13 към „Лунно дете“).
[4] Седмият син вероятно вижда (пети, шести и седми стих) — отново и отново — бедата, за която разказва шестата песен „Пророчеството“.
[5] Безсилието (първи стих) да се предприеме нещо е характерно за кошмарите: бягате, но се движите твърде бавно или изобщо не може да се движите. Метафорично това би могло да означава че седмият син не може да избяга от кошмарната, предрешена съдба на виденията, които го измъчват нощем (втори стих).
[6] Сънищата са безкрайни не количествено, а по дълбочина (трети стих). Седмият син очаква те да завършат и да последва важно разкритие. Освен това той се пита дали ще успее да се извиси над виденията в съня и да не позволи на будната си същност да бъде негативно повлияна или погълната от всичко, през което е принудена да премине (четвърти стих). Затова той смело се връща към съня, който му се струва невероятно богат на преживявания („Ех че сън“) и продължителен („дали ще има край“).
[7] Седмият син e решен да продължи да сънува, въпреки кошмарите, защото иска да осъзнае съня си напълно. Всеки нов кошмар ражда последователно, еднозначно, една след друга следващата глава на повествованието.
[8] Не смее да заспи заради безкрайните кошмари, но също така се страхува да се събуди, тъй като знае, че това, което вижда в сънищата си, е видение за това, което предстои да се случи.
[9] Дарбата му да предвижда е свързана с това състояние на безкрайни сънища.
[10] Смята, че е на път да открие истината за живота след смъртта. Той жадува да узнае тайната на живота, но и се страхува, че може да стигне твърде далеч в своите видения.
[11] Не му се налага да избира дали да вярва, или да не вярва, защото той знае и вярва.
[12] Буквално значение на английската дума proof.
[13] Обърнете внимание как във Възкресния тропар: Хр҃сто́съ воскр҃се и҆з̾ ме́ртвыхъ,/ сме́ртїю сме́рть попра́въ,// и҆ сꙋ̑щимъ во гробѣ́хъ живо́тъ дарова́въ! са наречени починалите.
