| ❤ | петък, 11 април 1988 г. (Харис / Iron Maiden) |
| [Куплет 1] |
| Безкрайни сънища, да ги отхвърля не умея |
| Трудно e безкрайност да се схване[2] |
| Не бих могъл да слушам тези писъци |
| Дори в най-смелите си сънища[3] |
| Задушаване, събуждане в пот |
| Уплах да не ме обори дрямката отново |
| В случай, че сънят отново се повтори[4] |
| [Куплет 2] |
| Някой те преследва, не мога да помръдна |
| В покой скован, статуя съм на кошмара[5] |
| Ех че сън, дали ще има край |
| И дали ще надделея? |
| Тревожен сън, умът ми смут владее[6] |
| Един кошмар завършва, следващият зрее[7] |
| Тъй хваща ме уплаха да не заспя веднага |
| Но плаша се да се събудя, твърде е дълбок[8] |
| [Куплет 3][9] |
| Макар дори да стигат нови висоти |
| По-скоро искам нощите тревожни |
| Да се питам ме карат, карат ме да мисля |
| „Имат нещо повече, аз стоя на прага“[10] |
| Не от страх пред това, което е отвъд |
| А да не би да не съответствам точно |
| Изпитвам стремеж, почти копнеж |
| Но искам ли да навляза прекалено? |
| [Куплет 4] |
| Няма как всичко да е съвпадение |
| Твърде много са очевидните неща |
| Казваш ми, че си невярващ, |
| Спиритуалист? Е, аз не съм и двете[11] |
| Не искаш ли да знаеш истината |
| Какво има отвъд в отсечена проба[12]? |
| И точно да знаеш на чия си страна |
| Къде те води твоят край? В Рая или в Ада? |
| [Инструментален епизод] |
| Аааа! Ох! |
| [Свързваща тема] |
| Помогни ми |
| Помогни ми точната си същност[13], без да виждам бъдещето да намеря |
| Спаси ме |
| Спаси ме същността си и в сънища макар да не терзая, ау! |
| [Инструментален епизод] |
| [Соло на китара] |
| [Соло на китара] |
| [Куплет 5] |
| Точно трябва да има нещо повече |
| Иначе кажи защо тогава живеем |
| Искам да мисля, че когато умра |
| Ще имам жребий, друго време |
| И да се върна и отново да живея |
| Да се превъплътя, да играя играта |
| Отново и отново и отново и отново |
БЕЛЕЖКИ:
- „Безкрайни сънища“ се отнася до седмия син, а не до неговия баща, също седми син (противно на това, което някои упорито твърдят). Той, а не бащата, има пророческа дарба да вижда бъдещето и да знае нещата чрез сънища. Песента разказва как седмият син опитва да овладее дарбата и да се пребори със страха от пъкъла, но се бои, че това, което вижда в своите виденията е нескончаемо.
- Срвн. значението на глагола от „И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана“, Йоан 1:1–5 с et lux in tenebris lucet, et tenebrae eam non comprehenderunt (лат.) по Евангелие от Йоан, Голям часослов на Анна Бретанска [Evangile Jean Grandes Heures Anne de Bretagne].
- Седмият син знае, че виденията не са действителни (трети и четвърти стих), но се страхува да не би да се случат наяве според проклятието на дявола (вж. бел. 13 към „Лунно дете“).
- Седмият син вероятно вижда (пети, шести и седми стих) — отново и отново — бедата, за която разказва шестата песен „Пророчеството“.
- Безсилието (първи стих) да се предприеме нещо е характерно за кошмарите: бягате, но се движите твърде бавно или изобщо не може да се движите. Метафорично това би могло да означава че седмият син не може да избяга от кошмарната съдба, предрешена във виденията, които го измъчват нощем (втори стих).
- Сънищата са безкрайни не количествено, а по дълбочина (трети стих). Седмият син очаква те да завършат и да последва важно разкритие. Освен това той се пита дали ще успее да се извиси над виденията в съня и да не позволи на будната си същност да бъде негативно повлияна или погълната от всичко, през което е принудена да премине (четвърти стих). Затова той смело се връща към съня, който му се струва невероятно богат на преживявания („Ех че сън“) и продължителен („дали ще има край“).
