| ❤ | петък, 11 април 1988 г.[1] (Дикинсън, Смит / Iron Maiden) |
| [Увертюра][2] |
| Седем смъртни грехове |
| Седем користни бродове |
| Седем твърди пътеки към Ада |
| И твоето спъване[3] почва |
| Седем надолу стъпала |
| Седем надежди кървящи |
| Седем са твоите огньове горящи[4] |
| Седем твоите копнежа |
| [Инструментален епизод] |
| [Куплет 1][5] |
| Аз съм същият, безродният, |
| Падналият ангел що те наблюдава |
| Вавилон, алената блудница[6], |
| С благосклонността ти[7] аз те обладавам |
| Да не си посмяла сина си да спасяваш |
| Сега убий го, спаси младите в рода |
| Майка на удушеното при раждане стани |
| Луцифер е името ми, дяволу принадлежи |
| [Припев] |
| Лунно дете, чуй мандрагоровия вик[8] |
| Лунно дете, отвори седмия печат[9] |
| [Куплет 2][10] |
| Главите аз броя на тези неродени |
| Отлъчените, всички тях ще събера |
| А погинеш ли от собствена ръка |
| Като самоубиец да те прокълнат |
| А опиташ ли да си спасиш душата |
| Ще те мъча тъй, че да не старееш |
| Да си с всеки миг и с всеки дъх поет |
| Тъй самотен, да ти кърви до смърт душата |
| [Припев] |
| Лунно дете, чуй мандрагоровия вик |
| Лунно дете, отвори седмия печат |
| Лунно дете, ще станеш скоро мое дете |
| Лунно дете, привечер хвани ми ръката |
| [Свързваща тема] |
| А близнаците са изтощени седма тази е нощта |
| Изгря Близнаци хапят тъй в целувка червените уста [11] |
| Седем ангели, седем демона оспорват му душата[12] |
| Гавриил лежи и спи, роди се да умре детето[13] |
| [Инструментално прекъсване] |
| [Соло на китара] |
| [Соло на китара] |
| [Куплет 3][14] |
| Един още умря и един още живее |
| Едно бебе изплака, една майка жалее |
| За всички грехове, сторени от тебе |
| Ще молиш прошка, но няма да ти дам |
| Паяжина от страх ще ти стане дреха |
| В нощта да те закрива за утеха |
| Измъкна се успешно този път, младежо, |
| Прокълнат виждам те в нощ безкрай |
| [Припев] |
| Лунно дете, чуй мандрагоровия вик |
| Лунно дете, отвори седмия печат |
| Лунно дете, ще станеш скоро мое дете |
| Лунно дете, привечер хвани ми ръката |
| [Заключение] |
| А-ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха! |
| А-ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха! |
| Я-ха-ха-ха-ха-ха-ха! |
БЕЛЕЖКИ:
[1] „Лунно дете“ разкрива фабулата на албума: седмият син е предизвикателство за сатана, затова той заплашва родителите и нероденото дете в утробата, че съпротивата им е безполезна и че детето е обречено да му служи. Заглавието повтаря това на роман със същото име на Алистър Кроули.
[2] Увертюрата обрамчва фабулата на всички текстове от първата до осмата песен в албума.
[3] Най-ранните значения на triper в старофренски и trippen в старофламандски са „прескачам, спъвам се, подскачам“ и „удрям с крак и предизвиквам спъване“.
[4] Греховете са ориентир с обратен знак към ада, противопоставен на „горящия храст“ пред Моисей.
[5] В първия куплет дяволът се назовава, обяснява как е обладал майката и я увещава да остави детето да умре в утробата ѝ, за да не може никой — нито Бог, нито сатана — да има власт над него.
[6] Самоопределения на дявола: вж. също осъждението на Вавилон, Откровение 17:1–18 и по-специално 17:4–5. За падналия ангел в Книгата на пророк Исая (14:12) е казано „Как си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите;“. Там Вавилонският цар е осъден и е наречен от пророк Исая הֵילֵל בֶּן-שָׁחַר (Хелел бен Шахар), т.е. „сияещ, син на утрото“. По-късно в превода на Вулгата това הֵילֵל на латински е предадено като Луцифер, каквото е името на Венера, утринната звезда на този език. Венера на български е Деница. Поради факта, че Вавилон често е свързван — в Библията — с греха и погибелта по-късно светите Отци на църквата окончателно отъждествяват Луцифер с фигурата на сатана, която се появява в Евангелията. Аз предпочитам да ползвам „алено“, независимо че в Библията на scarlet съответства „червено“, а на „алено“ (среща се само в Еремия 22:14) отговаря vermilion, т.е. „киновар“, яркочервено.
[7] Благосклонността на жената в момента на съвкуплението е съгласието, с което дяволът е обсебил майката на седмия син.
[8] Коренът на мандрагоровите ябълки, т.е. мандрагората, наподобява човешка фигура. Според поверие, когато коренът на мандрагората се изкопае, той крещи и убива всички, които го чуят. Свързвано с различни суеверни практики, растението съдържа делириумни халюциногенни тропанови алкалоиди и се ползва като афродизиак. Например Битие 30:14–17 описва как Лия откупва за една нощ Яков от сестра си Рахил, с намерени от сина ѝ, Рувим, мандрагорови ябълки.
[9] Отварянето на седмия печат бележи Второто пришествие и предстоящия край на света. Дяволът се бои, че седмият син може да е втори Месия, който да предвести Деня на Страшния съд. Стихът и отпратката в свързващата тема по-долу „Седем ангели, седем демона оспорват му душата“ имат пряко отношение към текстовете на Откровение 8:1–6 и още 16:1 (виж бел. 12 по-долу).
[10] Във втория куплет дяволът заплашва нероденото дете в утробата.
[11] Първите два стиха на свързващата тема вероятно са астрологични подсказки за месеца и деня на раждането на седмия син. Свързващата тема може да се тълкува и като кабала (разкритие) от страна на дявола за това което ще сполети бащата по-късно, защото е позволил раждането на седмия син: срвн. „Изгря Близнаци тъй в целувка хапят червените уста“ и „Червени нейните очи от закланата невинност“ (вж. бележките към четвъртата песен в албума „Злото, което всеки сторил е“).
[12] Пряка заемка от Откровение 8:6 и 16:1 (виж бел. 9 по-горе).
[13] Четвъртият стих на свързващата тема завършва кабалата: дяволът губи, седмият син е роден. Архангел Гавриил е натоварен със задачата да общува с Божиите пророци. Стихът може да се тълкува и като точен час на раждането на седмия син, т.е. призори (вж. бел. 11 по-горе); и също, че дяволът ще опитва да убие пророка призори, т.е. в часа на най-дълбокия сън, „докато Гавриил спи“.
[14] В третия куплет от злоба сатана проклина новородения седми син да изпитва нескончаемо страх от пъкъла в безкрайни сънища през целия си живот; всеки опит да се спаси сам да го тласка към ада, а той, дяволът, да чака докато седмият син съгреши поне веднъж.
