| À toi Marie ❤︎ | вторник, 2 юни 2020 г. (Фиш / Marillion) |
|
| I. Кратък сблъсък |
| Паяк безцелно блуждае навътре в топлотата на сянка |
| Не онази царствена особа от погранични пещери |
| Ами бедничък, заблуден, безпосочен познат |
| На друг тъмен шотландски поет |
|
| Мъглата изпълзя откъм канала |
| Като призрака на първия в любовна връзка |
| За да се увие под водопад в неонов прашец |
| Докато седя вързан за телефона като бъдещ баща |
| Карамфилът ти ще изгние във ваза. |
|
| II. Пропаднал уикенд |
| Влакът спи на глух гаражен коловоз |
| Машинистът поглъща поредно кенче светло, светло |
| Да отмие спомена от самия край на петъчната вечер в клуба |
|
| Тя още на шестнайсет бе дърво |
| И на трийсет и четири ще е същото |
| Майка ѝ наричаше я хубавице моя |
| Баща ѝ само — « Курвa ». |
|
| III. Син ангел |
| Небето бе библейски черно над Лион |
| Когато срещнах Магдалената |
| Парализирана под уличното осветление |
| Тя отказа да си каже името |
|
| Пръстенът с натъртвания теменужени |
| По раменете ѝ се очерта. |
| Взе двеста франка за убежище и ме поведе за ръка |
| Към стая на танцуващите сенки, де болките сърдечни се лекуват |
| И от езиците бляскави на свещите аз чух шепота ѝ във ухото си |
| « J’entends ton coeur, j’entends ton coeur » |
| Мога да чуя твоето сърце, мога да чуя твоето сърце, мога да чуя твоето сърце |
| Чувам твоето сърце |
| Аз чувам твоето сърце |
|
| IV. Объркана среща |
| Става късно да дращя и да чегъртам по хартията |
| Нещото да изникне изпод натиска |
| А проблясъците първи почваха да се показват |
| Много късно |
| Момичето с уикендна професия никога не се качвали на самолет |
| Твърдят това вече нямало да се повтори |
| О, толкова фалшиво, толкова фалшиво |
|
| Този път ще бъде изглежда поредна объркана среща |
| Този път, това прилича на поредна объркана среща |
| С теб |
| С тебеподобния, теб |
|
| V. Ветроупорен палец |
| От покрайнините на доникъде |
| От околовръстните към някъде |
| От ръба на колебанието |
| Винаги хващам заобиколния път |
| Докато чакам под дъжда |
| Защото съм роден с навик и под знак |
| С навика на ветроупорен палец |
| И под знака на дъжда |
|
— Вали над мене, дъжд
|
|
Отново заваля
|
