| À toi Marie ❤︎ | сряда, 3 юни 2020 г. (Фиш / Marillion) |
|
| Помниш ли стената на игрището в слепени тебеширени сърца |
| Помниш ли бягствата в зори по зали на колежа размити от луна |
| Помниш ли цветовете на черешите от пазарния площад |
| Помниш ли по косите ни ти казвах са конфетен водопад |
| Впрочем дали не ти разбих сърцето? |
| Моля те, прости, не исках да разбивам твоето сърце |
| Колко ми тежи, не исках да разбия твоето сърце |
| Но ти моето разби |
|
| Кейли, късно ли е да кажа че ми тежи? |
| И, Кейли, защо сега да не опитаме отново? |
| Как да се смиря с това как да приема за логичен край |
| Кейли, о, не мислех, че ще липсваш преди |
| А, Кейли, напротив как ще бъдем приятели вечни |
| Казвахме си нашата любов е вечна, знай |
| Как тогава я настигна злополучен край? |
| О, да |
|
| Помниш ли моравата с падащи звезди под нозете боси |
| Помниш ли как се любихме на пода в Белсайз парк |
| Помниш ли как танцуваше на високи токчета в снега |
| Помниш ли защо трябва да замина даже не разбра |
| Впрочем дали не ти разбих сърцето? |
| Моля те, прости, не исках да разбивам твоето сърце |
| Колко ми тежи, не исках да разбия твоето сърце |
| Но ти моето разби |
|
| Кейли, искам да ти кажа колко ми тежи |
| Но, Кейли, толкова ме е страх да вдигна телефона |
| Да чуя, че до себе си имаш другиго домът ни разбит да поправи |
| Кейли, още опитвам да напиша същата любовна песен |
| Кейли, тя стана по-важна за мен сега откакто те няма |
| Може би тя ще докаже, че бяхме прави |
| Или поне че само аз сгреших |
